Фотопис – Париж – Има ли ли сте усещането

Публикувано от На Разходка
03.06.2014
Лувъра - Париж, Франция
На Разходка благодари на Симона Домбакян за прекрасния фотопис, който сподели с нас!

Миналата година се събираха няколко почивни дни околко май месец, както се получи и тази година. Реших да отида до Париж на гости на леля ми. Градът винаги ме е привличал, не мога да обясня с какво точно, може би заради забележителностите или забързания начин на живот, но знам, че това е мястото на което бих се връщала винаги.

Пристигнах на гара „Gare de L’Est” към обяд. Беше мрачно, но като за месец май беше ок. Още от далече видях Сакре Кьор- величествена катедрала, разположена на хълма Монмартр. Не мога да ви опиша какво е да гледаш блокове и къщи, супермаркети и бизнес сгради и изведнъж пред теб да се появи бялата базилика на хълма. Като един великан, заобиколен от джуджета.

Пътувах изключително добре с влака, така наречения TGV-високоскоростен влак, развиващ 320км. Не се бях возила досега на такъв, като се замисля за последен път се качих на влак преди 2000г.

Пристигайки на гарата, реших че трябва да посетя Дома на инвалидите. Качих  се на метрото и след няколко спирки стигнах до Дома. Мисля да не ви занимавам колко спирки съм се возила или къде точно съм слязла. Хубавото е, че метрото в Париж е на всеки 2 минути и дори да изпуснеш едното метро, много бързо идва следващото. Дома на инвалидите представлява комплекс от сгради, в едната част се помещава Министерството на отбраната на Франция, в другата музея, събрал военната история на страната, както и гроба на Наполеон Бонапарт.

Дома на инвалидите, Министерството на отбраната на Франция

Влизането  не се оказа трудно, въпреки че минаваш през бариера пазена от военните. Можеш да снимаш каквото искаш, с едно изключние. Исках да се снимам с гвардейците, но тъкмо когато настройвах апарата, те започнаха да говорят забързано и да ми ръкомахат. Оказа се, че идвал Министъра на отбраната с други важни личности и не било редно да ми позират за снимката.

Музей и Министерството на отбраната на Франция в Париж

След като си тръгнах без снимка с гвардията :), реших че имам време да се разходя по известната  улица Шанз Елизе. Улицата, на която може да посетиш най-известните бутици на известни дизайнерски къщи като Ив Сен Лоран, Бос, Луи Витон и др. Разгледах магазин на Рено, който представяше най-новия си хибрид-Desir. Разрешаваха да се качваш в колите и да се снимаш, естествено не и в хибрида :)

Шанз Елизе, Париж, Францияулица Шанз Елизе, Париж
разходка по Шанз Елизе, Париж

На следващата сутрин посетих най-известния музей в света Лувара. Качих се на влака, тъй като квартирата в която живеех се намираше извън Париж, оттам с метрото и се озовах пред двореца-резиденция на френските крале, дом на Наполеон 3.

двореца-резиденция на френските крале, дом на Наполеон 3

Още на касата си взех карта на музея, много лесно може да се ориентираш по нея, особено ако внимаваш :) Разгледах скулптури, картини, съкровища от различни епохи и култури. Имаше колекции от Близкия Изток, Древен Египет, картини на едни от най-известните художници. Естествено видях и една от най-известните картини в света-Мона Лиза. На картата намерих залата, в която се съхраняваше, но дори и без карта няма как да объркаш мястото. Опашката започва от далече, всеки бърза да влезе и да снима Мона Лиза. Само че, ако до другите картини може да се приближиш, дори да ги пипнеш, картината на Леонардо да Винчи е зад стъклена витрина. За съжаление и до витрината не може да се приближиш много има поне 1 метър растояние. За да си направиш снимка трябва да си много търпелив. И дума не може да става да застанеш до нея и на снимката да си и ти и Мона Лиза. Поне за двата пъти в които съм ходила не видях някой да успя. Не знам вие как си я представяте, но аз определено си я представях доста голяма и съответно леко се разочаровах. Картините, които видях в другите зали бяха оргомни, имаше тавани, на които бяха нарисувани картини.

Музей - Париж, Франция

Скулптори от музей във Франция, Париж

Лувъра - Париж, Франция

На следващия ден посетих катедралата Парижката Света Богородица или наричана още Нотр Дам. Катедралата се намира на малък остров в р.Сена, но е доста трудно да  разбереш, че си на остров или как си стигнал до него. Движението покрай Нотр Дам беше кошмарно, не  знам как се справят французите, явно имат слонско търпение. Пълно е с големи туристически автобуси, превъзбудени туристи и да не забравяме местното население. Пред катедралата беше издигната сцена, навършвали се 850г., честно казано забравих за какво.

Нотр Дам - Парижката Света Богородица

Нотр Дам - Парижката Света Богородица, Нотр Дам, Париж

Наредих се на опашката, която беше доста дълга, но поне минаваше бързо. Вход за Нотр Дам не се плащаше. Но вътре, ако искаш да разгледаш съкровищницата или да се качиш до върха си има такса. Катедралите винаги са ми се стрували студени и мрачни. Оказа се, че дори известната „Света Богородица“ не прави изключение. Не ме разбирайте погрешно, катедралата е прекрасна, но някакси студена и мрачна.

Тръгнах си от Нотр Дам и решех да поема по брега на р.Сена. На един мост видях нещо блестящо по перилата. Отдалече не знаех какво е, но после видях, че това са много катинари заключени по перилата. На единия ъгъл имаше жена,която продаваше различни по големина и цвят катинари. Оказа се,че си намисляш желание и го пишеш на катинара, после го заключваш. Вярва се, че жеанието ще се изпълни.

Река сена, моста на влюбените - катинари

После продължих и стигнах до Градините на Тюйлери. Беше пълно с млади хора, някои си почиваха на столове около фонтан, други тичаха за здраве. Оказа се, че това е много модерно. Накъдето и да се обърнех всички тичаха за здраве. И в Люксембург и в Германия ми направи впеатление. Градината беше толкова добре поддържана-тревата беше окосена, имаше цветя, дори дърветата растяха по един и същи начин. Разходих се и постоях на пейка в парка, беше първият слънчев ден и исках да му се насладя. Предишните дни беше студено и мрачно, валеше от време навреме.

Градините на Тюйлери - Париж, Франция

Прибрах се при леля ми с влака и отново бях изненадана приятно. Влакът беше чисто нов! Разстоянието от центъра на Париж до жилището на леля ми е все едно да пътуваш с влак от София до Перник.

Влак в Париж, Франция

чисто нов влак в Париж, Франция

За съжаление дните минаха много бързо и трябваше да се прибирам в България.

P.S. Някой ден ще се върна в Париж, може да е след 5, 10 или 20г, но знам, че пак ще го видя.

Comments

comments

Оставете коментар